27.03.2016 г., 17:06

Тъга

505 0 2

                                                              Тъга

 

 

Разкъсва ме тази тъга,

която изпращаш като мъгла.

Слънцето не огря ли твоята душа

или изгоряла надежда сърцето слуша?

 

Не е приятелство само портрета

мисълта лети безбродно към тебе клета.

Не убивай мисъл и мечти вълшебни

любов и страст са огньови душевни.

 

Как живееш между огън и студ?

Как без обич стоиш в света луд?

Обичай, да си обичан и да плодиш

с много радост и мечти, живот да дариш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...