Тъга

Poesía » Otra

384 0 3

Като другите се силя

да участвам в маратон.

И във милята след миля

в бягане да давам тон.

Но отказват да ме следват

остарелите нозе.

Че кошмари ме преследват-

тежка болка ме гризе.

И се чувствам непотребен

в дълго бягане сега.

Ставам вече толкоз дребен,

че превръщам се в тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vedrina (Марина Стоянова)

Не тъжи..., колелото на живота се върти, а ние си вадим едни заключения, вследствие на които често изпадаме в отчаяние, обезсърчаваме се...!!!
"И се чувствам непотребен
в дълго бягане сега.
Ставам вече толкоз дребен,
че превръщам се в тъга."

2016-11-29T22:24:56+02:00
Веси_Еси (Еси)

Не се отказвай! Харесах, Никола! Поздрави!

2016-11-29T13:39:19+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Добре се справяш с
маратона. Продължавай!

2016-11-29T12:32:16+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0