Тъга

Poetry » Other

383 0 3

Като другите се силя

да участвам в маратон.

И във милята след миля

в бягане да давам тон.

Но отказват да ме следват

остарелите нозе.

Че кошмари ме преследват-

тежка болка ме гризе.

И се чувствам непотребен

в дълго бягане сега.

Ставам вече толкоз дребен,

че превръщам се в тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

Не тъжи..., колелото на живота се върти, а ние си вадим едни заключения, вследствие на които често изпадаме в отчаяние, обезсърчаваме се...!!!
"И се чувствам непотребен
в дълго бягане сега.
Ставам вече толкоз дребен,
че превръщам се в тъга."

2016-11-29T22:24:56+02:00
Веси_Еси (Еси)

Не се отказвай! Харесах, Никола! Поздрави!

2016-11-29T13:39:19+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Добре се справяш с
маратона. Продължавай!

2016-11-29T12:32:16+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0