29 нояб. 2016 г., 11:35

Тъга

382 0 3

Като другите се силя

да участвам в маратон.

И във милята след миля

в бягане да давам тон.

 

Но отказват да ме следват

остарелите нозе.

Че кошмари ме преследват-

тежка болка ме гризе.

 

И се чувствам непотребен

в дълго бягане сега.

Ставам вече толкоз дребен,

че превръщам се в тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не тъжи..., колелото на живота се върти, а ние си вадим едни заключения, вследствие на които често изпадаме в отчаяние, обезсърчаваме се...!!!
    "И се чувствам непотребен
    в дълго бягане сега.
    Ставам вече толкоз дребен,
    че превръщам се в тъга."
  • Не се отказвай! Харесах, Никола! Поздрави!
  • Добре се справяш с
    маратона. Продължавай!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...