valcanyon (Валентин Миленов)
786 1821
26 mar 2017, 14:18

Тъга 

  Poesía » Otra
1571 1 4

Тъга

 

Тъжа за мойте деца,

отдавна се чувствам така.

Да, те са ми в съня –

две момчета – мойте деца. 

Не са до мен, но са с мен всякога,

с тях аз заспивам, сънувам ги, така:

палави, скачащи с усмивка на уста.

Далече са от Тате те сега,

така реши съдът и моята Съдба.

Останаха с майка си, бившата ми жена,

аз рядко ги виждах, отмъщението беше това.

А те тъжат, липсва им техният баща,

растат без примера на татко,

едно малко момче и неговия батко.

А аз ги очаквам да дойдат в дома,

отново да измислим игра.

Да играем както преди, някога.

Моето сърце тупти за тях. Всякога!

 

 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??