Тъга
Тъга
Тъжа за мойте деца,
отдавна се чувствам така.
Да, те са ми в съня –
две момчета – мойте деца.
Не са до мен, но са с мен всякога,
с тях аз заспивам, сънувам ги, така:
палави, скачащи с усмивка на уста.
Далече са от Тате те сега,
така реши съдът и моята Съдба.
Останаха с майка си, бившата ми жена,
аз рядко ги виждах, отмъщението беше това.
А те тъжат, липсва им техният баща,
растат без примера на татко,
едно малко момче и неговия батко.
А аз ги очаквам да дойдат в дома,
отново да измислим игра.
Да играем както преди, някога.
Моето сърце тупти за тях. Всякога!
© Валентин Миленов All rights reserved.
