Тъга
Тъга
Тъжа за мойте деца,
отдавна се чувствам така.
Да, те са ми в съня –
две момчета – мойте деца.
Не са до мен, но са с мен всякога,
с тях аз заспивам, сънувам ги, така:
палави, скачащи с усмивка на уста.
Далече са от Тате те сега,
така реши съдът и моята Съдба.
Останаха с майка си, бившата ми жена,
аз рядко ги виждах, отмъщението беше това.
А те тъжат, липсва им техният баща,
растат без примера на татко,
едно малко момче и неговия батко.
А аз ги очаквам да дойдат в дома,
отново да измислим игра.
Да играем както преди, някога.
Моето сърце тупти за тях. Всякога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
