30 jun 2017, 23:49

Тъга 

  Poesía » De amor
788 4 6

Не е болка, че ти ме подмина.

Тя – тъгата, се справя сама.

Оправдава се, търси причина,

плаче скришом... Такава е тя.

Светове е готова да срути.

Все я моля за малко да спре.

Между "Помощ!" и гордост се лута

(всъщност помощ от никой не ще).

И пак хукна нанякъде в мрака,

май да търси към тебе следа...

Ще остана, все пак, да я чакам.

Няма как – тя е мойта тъга.

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??