Тъга
Не е болка, че ти ме подмина.
Тя – тъгата, се справя сама.
Оправдава се, търси причина,
плаче скришом... Такава е тя.
Светове е готова да срути.
Все я моля за малко да спре.
Между "Помощ!" и гордост се лута
(всъщност помощ от никой не ще).
И пак хукна нанякъде в мрака,
май да търси към тебе следа...
Ще остана, все пак, да я чакам.
Няма как – тя е мойта тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина калина Всички права запазени
