калина (Калина калина)
43 168
30.06.2017 г., 23:49 ч.

Тъга 

  Поезия » Любовна
709 4 6

Не е болка, че ти ме подмина.

Тя – тъгата, се справя сама.

Оправдава се, търси причина,

плаче скришом... Такава е тя.

Светове е готова да срути.

Все я моля за малко да спре.

Между "Помощ!" и гордост се лута

(всъщност помощ от никой не ще).

И пак хукна нанякъде в мрака,

май да търси към тебе следа...

Ще остана, все пак, да я чакам.

Няма как – тя е мойта тъга.

© Калина калина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??