Не е болка, че ти ме подмина.
Тя – тъгата, се справя сама.
Оправдава се, търси причина,
плаче скришом... Такава е тя.
Светове е готова да срути.
Все я моля за малко да спре.
Между "Помощ!" и гордост се лута
(всъщност помощ от никой не ще).
И пак хукна нанякъде в мрака,
май да търси към тебе следа...
Ще остана, все пак, да я чакам.
Няма как – тя е мойта тъга.
© Калина калина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
