Не е болка, че ти ме подмина.
Тя – тъгата, се справя сама.
Оправдава се, търси причина,
плаче скришом... Такава е тя.
Светове е готова да срути.
Все я моля за малко да спре.
Между "Помощ!" и гордост се лута
(всъщност помощ от никой не ще).
И пак хукна нанякъде в мрака,
май да търси към тебе следа...
Ще остана, все пак, да я чакам.
Няма как – тя е мойта тъга.
© Калина калина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
