16 jul 2017, 19:15

Тъга

853 0 4

Навън дъжда е проливен,

а сълзите в очите напират.

От вчера се питам защо?

тъгата е в моето сърце.

 

То всичко в живота отминава.

Младостта - луда, щастлива.

После ставаш голямана жена,

и за старостта време остава.

 

Къде е тръпката силна,

която те кара да тичаш.

От щастие душата прелива,

от обич и радост трептиш.

 

Думички в главата  играят,

кому да ги кажа, не знам.

Тишината зловеща напада,

и ето, край мене е само тя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че сте ме прочели. Благодаря за откровеннието. Почувствах се като ученичка.
  • текстът е празен и пълен с клишета и нищо друго, всъщност

    но най-дразни това - Навън дъждА е проливен,

    Кой е проливен?
  • Благодаря за откровението Албена !
  • Наистина тъжни стихове, Елена! Докосват...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...