Навън дъжда е проливен,
а сълзите в очите напират.
От вчера се питам защо?
тъгата е в моето сърце.
То всичко в живота отминава.
Младостта - луда, щастлива.
После ставаш голямана жена,
и за старостта време остава.
Къде е тръпката силна,
която те кара да тичаш.
От щастие душата прелива,
от обич и радост трептиш.
Думички в главата играят,
кому да ги кажа, не знам.
Тишината зловеща напада,
и ето, край мене е само тя.
© Елена Всички права запазени