Навън дъжда е проливен,
а сълзите в очите напират.
От вчера се питам защо?
тъгата е в моето сърце.
То всичко в живота отминава.
Младостта - луда, щастлива.
После ставаш голямана жена,
и за старостта време остава.
Къде е тръпката силна,
която те кара да тичаш.
От щастие душата прелива,
от обич и радост трептиш.
Думички в главата играят,
кому да ги кажа, не знам.
Тишината зловеща напада,
и ето, край мене е само тя.
© Елена All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
