Навън дъжда е проливен,
а сълзите в очите напират.
От вчера се питам защо?
тъгата е в моето сърце.
То всичко в живота отминава.
Младостта - луда, щастлива.
После ставаш голямана жена,
и за старостта време остава.
Къде е тръпката силна,
която те кара да тичаш.
От щастие душата прелива,
от обич и радост трептиш.
Думички в главата играят,
кому да ги кажа, не знам.
Тишината зловеща напада,
и ето, край мене е само тя.
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
