6 nov 2020, 15:44

Тъга

  Poesía
758 2 1

Тъгата обхвана моето сърце.

Пътят ми объркан е навред.

Душата ми тръпне като перце.

Нищо не е наред.

 

Разкъсана съм от силни емоции.

И мрачни мисли атакуват моето съзнание.

Разпиляните ми чувства се превърнаха в пороци.

Бавно вървя по пътека на отчаяние.

 

Но в мен има мъничко надежда.

Усмивката трябва да грее на лицето.

И вярвам, че всичко в този живот се нарежда.

Докато вярата не напуска сърцето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолина Гергова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А повечето пъти несъвършенствата са така красиви...Хареса ми! Пиши...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...