Тъгата обхвана моето сърце.
Пътят ми объркан е навред.
Душата ми тръпне като перце.
Нищо не е наред.
Разкъсана съм от силни емоции.
И мрачни мисли атакуват моето съзнание.
Разпиляните ми чувства се превърнаха в пороци.
Бавно вървя по пътека на отчаяние.
Но в мен има мъничко надежда.
Усмивката трябва да грее на лицето.
И вярвам, че всичко в този живот се нарежда.
Докато вярата не напуска сърцето.
© Виолина Гергова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
