DeCKa (Десислава)
20 36
2 feb 2007, 10:46

Тъга 

  Poesía
978 0 4

Тъга

 

Понякога наистина боли,

когато чувстваш, че си сам.

Усещаш как бавно гори

душата в дяволски плам.

Опитваш се да мечтаеш, нали?

Но сякаш всичко изчезва.

Не остават дори и мечти,

защото болката всичко отнема.

Тръпнеш от страх и от студ,

незнаейки какво ще се случи.

Започваш наново оттук

с вяра,че този път ще се получи.

И вярваш пак във мечтите,

възродили се в миг от пепелта.

Поглеждаш напред със очите

до момента, в който пак усетиш тъга...

© Десислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави имаш от мен , много добре пишеш и ми харесва твоя стил !
  • Мойто първо стихотворение беше за Васил Левски.Написах го втори клас, но за жалост не си го пазя. Кой знае какво е било де... Благодаря много за коментара!!!
  • браво!!!На 17 год. ако знаеш аз какво стихче бях написал за митко палаузов,още помня как ми се смяха,а ти ме замисли!!!ще те навестявам често!!!пиши!!!
  • Благодаря!
Propuestas
: ??:??