Тъга
Тъга
Понякога наистина боли,
когато чувстваш, че си сам.
Усещаш как бавно гори
душата в дяволски плам.
Опитваш се да мечтаеш, нали?
Но сякаш всичко изчезва.
Не остават дори и мечти,
защото болката всичко отнема.
Тръпнеш от страх и от студ,
незнаейки какво ще се случи.
Започваш наново оттук
с вяра,че този път ще се получи.
И вярваш пак във мечтите,
възродили се в миг от пепелта.
Поглеждаш напред със очите
до момента, в който пак усетиш тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
Благодаря много за коментара!!!
