16 dic 2015, 9:37

Тъга

  Poesía
770 0 1

Тъга

Гледам синьо-белите линии

на звездите падащи

в бездънното небе,

но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях,

нито...

Просто

изпращам

изгарящия празник...

Опустошителен...

Пепел дори няма,

за да се разпилее

над моята мъка...

Дъждове ще запълнят

празната ниша

и ще капят,

и ще се леят

отмивайки есента,

и тази зима,

и всичко,

в живота ми

що ще се случи...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичко губи смисъл, когато само болката остане. Хубаво произвдение за смазващата тъга, която ни отнема всичко. Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...