16 dic 2015, 9:37

Тъга

  Poesía
772 0 1

Тъга

Гледам синьо-белите линии

на звездите падащи

в бездънното небе,

но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях,

нито...

Просто

изпращам

изгарящия празник...

Опустошителен...

Пепел дори няма,

за да се разпилее

над моята мъка...

Дъждове ще запълнят

празната ниша

и ще капят,

и ще се леят

отмивайки есента,

и тази зима,

и всичко,

в живота ми

що ще се случи...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичко губи смисъл, когато само болката остане. Хубаво произвдение за смазващата тъга, която ни отнема всичко. Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....