Тъга

16 dic 2015, 9:37

Poesía

486 0 1

Тъга

Гледам синьо-белите линии

на звездите падащи

в бездънното небе,

но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях,

нито...

Просто

изпращам

изгарящия празник...

Опустошителен...

Пепел дори няма,

за да се разпилее

над моята мъка...

Дъждове ще запълнят

празната ниша

и ще капят,

и ще се леят

отмивайки есента,

и тази зима,

и всичко,

в живота ми

що ще се случи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-12-16T11:21:51+02:00

Всичко губи смисъл, когато само болката остане. Хубаво произвдение за смазващата тъга, която ни отнема всичко. Браво!