Dec 16, 2015, 9:37 AM

Тъга

  Poetry
769 0 1

Тъга

Гледам синьо-белите линии

на звездите падащи

в бездънното небе,

но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях,

нито...

Просто

изпращам

изгарящия празник...

Опустошителен...

Пепел дори няма,

за да се разпилее

над моята мъка...

Дъждове ще запълнят

празната ниша

и ще капят,

и ще се леят

отмивайки есента,

и тази зима,

и всичко,

в живота ми

що ще се случи...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко губи смисъл, когато само болката остане. Хубаво произвдение за смазващата тъга, която ни отнема всичко. Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...