Тъга
Тъга
Гледам синьо-белите линии
на звездите падащи
в бездънното небе,
но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях,
нито...
Просто
изпращам
изгарящия празник...
Опустошителен...
Пепел дори няма,
за да се разпилее
над моята мъка...
Дъждове ще запълнят
празната ниша
и ще капят,
и ще се леят
отмивайки есента,
и тази зима,
и всичко,
в живота ми
що ще се случи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Обновенска Все права защищены
