29 mar 2009, 19:23

Тъга по думите

  Poesía
1.3K 0 8

Думите понякога са “нищо”,

но често пъти те градират до “Привличане”…

И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,

утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)

 

Поглеждаш през прозореца от чувства –

какво е станало с вратата

до вчера буйно пазена, заключвана –

а днес е зееща – като душата,

 

която търси думите в безкрая;

и питаш се наум, но без призвание

какво ще стане с Тишината най-накрая…

Какво ще бъде  нейното последно звание...

 

Когато думите избледнеят до прозрачност,

а сърцето ти крещи отвътре… в Тишина!!!

Когато мислите наредят се в своята  злободневна невзрачност,

и ти се питаш тъжно: “Къде са думите сега?”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите понякога са “нищо”,

    но често пъти те градират до “Привличане”… -
    грабващо, истинско
  • Благодаря за поздрава, жарава! И за хубавите Думи - на всички ви !!!
  • Много добро-харесах,вторият куплет е страшен!Поздрави!
  • ...Всъщност стихчето е доста приятно, Мария, а не се смея, защото казва твърде много верни неща
  • Ето едно мое доста старо размишление относно думите (малко е наивно, не се смей )

    ДУМИТЕ ПОНЯКОГА...

    Думите понякога разсичат
    тъй както и сатър не би могъл
    и реки от горчивина потичат,
    от хорски бяс и от езика зъл...

    Думите понякога смразяват
    по-силно и от вятъра студен
    и буци лед в сърцето ти се настаняват,
    заради хора, попаднали на злобата във плен...

    Думите понякога убиват
    по-бързо от куршум отровен
    и мечти и истини за миг загиват.
    Думите...а кой всъщност е виновен?...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...