Mar 29, 2009, 7:23 PM

Тъга по думите

  Poetry
1.3K 0 8

Думите понякога са “нищо”,

но често пъти те градират до “Привличане”…

И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,

утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)

 

Поглеждаш през прозореца от чувства –

какво е станало с вратата

до вчера буйно пазена, заключвана –

а днес е зееща – като душата,

 

която търси думите в безкрая;

и питаш се наум, но без призвание

какво ще стане с Тишината най-накрая…

Какво ще бъде  нейното последно звание...

 

Когато думите избледнеят до прозрачност,

а сърцето ти крещи отвътре… в Тишина!!!

Когато мислите наредят се в своята  злободневна невзрачност,

и ти се питаш тъжно: “Къде са думите сега?”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Думите понякога са “нищо”,

    но често пъти те градират до “Привличане”… -
    грабващо, истинско
  • Благодаря за поздрава, жарава! И за хубавите Думи - на всички ви !!!
  • Много добро-харесах,вторият куплет е страшен!Поздрави!
  • ...Всъщност стихчето е доста приятно, Мария, а не се смея, защото казва твърде много верни неща
  • Ето едно мое доста старо размишление относно думите (малко е наивно, не се смей )

    ДУМИТЕ ПОНЯКОГА...

    Думите понякога разсичат
    тъй както и сатър не би могъл
    и реки от горчивина потичат,
    от хорски бяс и от езика зъл...

    Думите понякога смразяват
    по-силно и от вятъра студен
    и буци лед в сърцето ти се настаняват,
    заради хора, попаднали на злобата във плен...

    Думите понякога убиват
    по-бързо от куршум отровен
    и мечти и истини за миг загиват.
    Думите...а кой всъщност е виновен?...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...