Тъга по думите
Думите понякога са “нищо”,
но често пъти те градират до “Привличане”…
И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,
утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)
Поглеждаш през прозореца от чувства –
какво е станало с вратата
до вчера буйно пазена, заключвана –
а днес е зееща – като душата,
която търси думите в безкрая;
и питаш се наум, но без призвание
какво ще стане с Тишината най-накрая…
Какво ще бъде нейното последно звание...
Когато думите избледнеят до прозрачност,
а сърцето ти крещи отвътре… в Тишина!!!
Когато мислите наредят се в своята злободневна невзрачност,
и ти се питаш тъжно: “Къде са думите сега?”
© Вечерница или Зорница Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за поздрава, жарава!
И за хубавите Думи - на всички ви !!! -
Много добро-харесах,вторият куплет е страшен!Поздрави!
-
...Всъщност стихчето е доста приятно, Мария, а не се смея, защото казва твърде много верни неща
-
Ето едно мое доста старо размишление относно думите (малко е наивно, не се смей )
ДУМИТЕ ПОНЯКОГА...
Думите понякога разсичат
тъй както и сатър не би могъл
и реки от горчивина потичат,
от хорски бяс и от езика зъл...
Думите понякога смразяват
по-силно и от вятъра студен
и буци лед в сърцето ти се настаняват,
заради хора, попаднали на злобата във плен...
Думите понякога убиват
по-бързо от куршум отровен
и мечти и истини за миг загиват.
Думите...а кой всъщност е виновен?... -
Хм... честно казано очаквах повече интерес към думите в сайт за творчество, графа "Поезия"... малко съм разочарована, но благодаря на тези, които все пак СА ТУК! Дерзайте, приятели, и весели празници!!!
-
Думите имат стойност, когато са искрени.
Поздрав! -
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но често пъти те градират до “Привличане”… -
грабващо, истинско