Тъга по думите
Думите понякога са “нищо”,
но често пъти те градират до “Привличане”…
И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,
утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)
Поглеждаш през прозореца от чувства –
какво е станало с вратата
до вчера буйно пазена, заключвана –
а днес е зееща – като душата,
която търси думите в безкрая;
и питаш се наум, но без призвание
какво ще стане с Тишината най-накрая…
Какво ще бъде нейното последно звание...
Когато думите избледнеят до прозрачност,
а сърцето ти крещи отвътре… в Тишина!!!
Когато мислите наредят се в своята злободневна невзрачност,
и ти се питаш тъжно: “Къде са думите сега?”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
И за хубавите Думи - на всички ви !!!
