nezemna (Неземна)
355 1168
31 may 2017, 11:20

Тъгата ми... 

  Poesía » Otra
702 0 4

 

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих ѝ, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах ѝ да си легне във душата ми,
завих я топло, болката изтръгнах,
заспивай, миличка... прошепнах ѝ с усмивка,
погалих я за сбогом... и си тръгнах.

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Да телепортираш болезненото чувство извън себе си и да се дистанцираш от него! Напълно възможно. Но никога не отлагай това да се случи в последния момент! Поздрави, Неземна!
  • Всички я приютяваме от време на време, но ако й стане много уютно, трябва ние да си тръгнем. Привет, Неземна!
  • Много ми хареса! И правилно си постъпила. Еми така де, като тя не си тръгва, ти си отиди от нея!
Propuestas
: ??:??