31 мая 2017 г., 11:20

Тъгата ми...

Поэзия » Другая

878 0 4

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих ѝ, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах ѝ да си легне във душата ми,
завих я топло, болката изтръгнах,
заспивай, миличка... прошепнах ѝ с усмивка,
погалих я за сбогом... и си тръгнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nezemna (Неземна)

Благодаря ви!

2017-06-01T10:32:21+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Да телепортираш болезненото чувство извън себе си и да се дистанцираш от него! Напълно възможно. Но никога не отлагай това да се случи в последния момент! Поздрави, Неземна!

2017-05-31T21:58:17+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Всички я приютяваме от време на време, но ако й стане много уютно, трябва ние да си тръгнем. Привет, Неземна!

2017-05-31T18:42:41+03:00
Веси_Еси (Еси)

Много ми хареса! И правилно си постъпила. Еми така де, като тя не си тръгва, ти си отиди от нея!

2017-05-31T16:31:44+03:00