Нека дъждът студен да пръска лицето ми
и няма да се видят сълзите в очите ми.
Нека с големи капки намокри косата ми
и тя да скрие сенките под очите ми.
Ще скитам мрачен, във мрачното време
и колко съм мокър не ще да ми дреме,
не ще прескачам локвите кални,
ще вървя в мисли потънал, с очи си страдални.
И нека дъждът отмие тъгата ми,
така плътно настанена в главата ми.
И нека не спира, нека вали
по няколко дена за всички тъги.