Нека дъждът студен да пръска лицето ми
и няма да се видят сълзите в очите ми.
Нека с големи капки намокри косата ми
и тя да скрие сенките под очите ми.
Ще скитам мрачен, във мрачното време
и колко съм мокър не ще да ми дреме,
не ще прескачам локвите кални,
ще вървя в мисли потънал, с очи си страдални.
И нека дъждът отмие тъгата ми,
така плътно настанена в главата ми.
И нека не спира, нека вали
по няколко дена за всички тъги.
© Георги All rights reserved.
/
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
