Нека дъждът студен да пръска лицето ми
и няма да се видят сълзите в очите ми.
Нека с големи капки намокри косата ми
и тя да скрие сенките под очите ми.
Ще скитам мрачен, във мрачното време
и колко съм мокър не ще да ми дреме,
не ще прескачам локвите кални,
ще вървя в мисли потънал, с очи си страдални.
И нека дъждът отмие тъгата ми,
така плътно настанена в главата ми.
И нека не спира, нека вали
по няколко дена за всички тъги.
© Георги All rights reserved.
/
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
