7 авг. 2009 г., 12:25

Тъгата ми дъждът ще измие

1K 0 5

Нека дъждът студен да пръска лицето ми

и няма да се видят сълзите в очите ми.

Нека с големи капки намокри косата ми

и тя да скрие сенките под очите ми.

 

Ще скитам мрачен, във мрачното време

и колко съм мокър не ще да ми дреме,

не ще прескачам локвите кални,

ще вървя в мисли потънал, с очи си страдални.

 

И нека дъждът отмие тъгата ми,

така плътно настанена в главата ми.

И нека не спира, нека вали

по няколко дена за всички тъги.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз обичам летните бури, но и тук ми хареса много
  • Искрено и затрогващо е.
    Поздрав!
  • Уникално...
  • Ех, де да беше това спасението.
    Най-много да си донесеш и някоя настинка. / шегичка /
    Имаше една индийска мъдрост , която гласеше нещо от сорта на / извинявам се, не я знам с точност/ "Най-много обичам да плача, докато вали, защото никой не може да различи сълзите от капките дъжд!"

    Поздрав и главата горе!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...