18 sept 2011, 0:30

Тъгата на нощта 

  Poesía
708 0 0
В теб бяха красивите слова,
в теб изгряваше първата и последна луна.
В тъмнината ти откривах страх,
но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.
***
Примирена беше със своята съдба,
звездите красиви осветяваха твоята душа.
Беше вечно студена, черна и самотна,
в тебе липсваше топлотата на любовта.
***
Никога слънцето не те докосна,
не те стопли с малките си усмихнати лъчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??