В теб бяха красивите слова,
в теб изгряваше първата и последна луна.
В тъмнината ти откривах страх,
но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.
***
Примирена беше със своята съдба,
звездите красиви осветяваха твоята душа.
Беше вечно студена, черна и самотна,
в тебе липсваше топлотата на любовта.
***
Никога слънцето не те докосна,
не те стопли с малките си усмихнати лъчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse