Sep 18, 2011, 12:30 AM

Тъгата на нощта 

  Poetry
702 0 0
В теб бяха красивите слова,
в теб изгряваше първата и последна луна.
В тъмнината ти откривах страх,
но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.
***
Примирена беше със своята съдба,
звездите красиви осветяваха твоята душа.
Беше вечно студена, черна и самотна,
в тебе липсваше топлотата на любовта.
***
Никога слънцето не те докосна,
не те стопли с малките си усмихнати лъчи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Random works
: ??:??