Тъгата на нощта

15 mar 2013, 21:51

Poesía » De amor

610 0 2

ТЪГАТА НА НОЩТА

Щастлив денят

     отново ме отмина.

Сега тъгата ме изгаря

като въглен жив

      през мрачен ден.

Мъката по теб е

като бездната в пропаст.

Как ще те забравя,

да помисля

    мога ли за това?

Нощта дойде с тъга.

Как искам да си с мен за миг.

Самотата сега е моят спътник.

Всеки ден сърцето пита:

           „Къде си ти,

      защо те няма?”

Самота и тъга се държат за ръка,

като две души,

в които губя себе си.

Загубих те завинаги,

остана само болка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nadista (Надя Даскалова)

2013-03-22T21:04:48+02:00

Но болката ражда стихове красиви.
Тя ни измъчва, но и озарява.
И след време като отмине,
хем сме по-умни, по-щастливи,
хем света с нещо прекрасно сме дарили.
diqna-liana (Дияна)

2013-03-15T22:30:07+02:00

Темата за самотата пиши и други.