Тъгата на нощта
753
0
2
-
ТЪГАТА НА НОЩТА
Щастлив денят
отново ме отмина.
Сега тъгата ме изгаря
като въглен жив
през мрачен ден.
Мъката по теб е
като бездната в пропаст.
Как ще те забравя,
да помисля
мога ли за това?
Нощта дойде с тъга.
Как искам да си с мен за миг.
Самотата сега е моят спътник.
Всеки ден сърцето пита:
„Къде си ти,
защо те няма?”
Самота и тъга се държат за ръка,
като две души,
в които губя себе си.
Загубих те завинаги,
остана само болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Иванов Всички права запазени
