Mar 15, 2013, 9:51 PM

Тъгата на нощта 

  Poetry » Love
611 0 2
  1. ТЪГАТА НА НОЩТА

     

    Щастлив денят

         отново ме отмина.

    Сега тъгата ме изгаря

    като въглен жив

          през мрачен ден.

    Мъката по теб е  

    като бездната в пропаст.

    Как ще те забравя,

    да помисля

        мога ли за това?

    Нощта дойде с тъга.

    Как искам да си с мен за миг.

    Самотата сега е моят спътник.

    Всеки ден сърцето пита:

               „Къде си ти,

          защо те няма?”

    Самота и тъга се държат за ръка,

    като две души,

    в които губя себе си.

    Загубих те завинаги,

    остана само болка.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Но болката ражда стихове красиви.
    Тя ни измъчва, но и озарява.
    И след време като отмине,
    хем сме по-умни, по-щастливи,
    хем света с нещо прекрасно сме дарили.
  • Темата за самотата пиши и други.
Random works
: ??:??