22 abr 2010, 21:44

Тъгата на спомена

  Poesía
881 0 3

Имаш ли спомен за малко градче,

с улички тeсни и кула с часовник?

За малък площад, като длан на ръце,

и мост над реката - за срещи виновник?


Имаш ли спомен за всеки нов ден,

който посрещаше с радост в очите,

защото се будеше сутрин до мен,

а нощем заспиваше с мен под звездите?


Имаш ли спомен, кажи, за жената,

която държеше във свойте ръце,

която пропъждаше в тебе тъгата

и милваше с нежност твойто лице?


Имаш ли спомен, а може би не?

Ако случайно си всичко забравил,

само попитай свойто сърце!

То ще ти каже какво си направил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...