22 abr 2010, 21:44

Тъгата на спомена

  Poesía
884 0 3

Имаш ли спомен за малко градче,

с улички тeсни и кула с часовник?

За малък площад, като длан на ръце,

и мост над реката - за срещи виновник?


Имаш ли спомен за всеки нов ден,

който посрещаше с радост в очите,

защото се будеше сутрин до мен,

а нощем заспиваше с мен под звездите?


Имаш ли спомен, кажи, за жената,

която държеше във свойте ръце,

която пропъждаше в тебе тъгата

и милваше с нежност твойто лице?


Имаш ли спомен, а може би не?

Ако случайно си всичко забравил,

само попитай свойто сърце!

То ще ти каже какво си направил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....