22 abr 2010, 21:44

Тъгата на спомена

  Poesía
877 0 3

Имаш ли спомен за малко градче,

с улички тeсни и кула с часовник?

За малък площад, като длан на ръце,

и мост над реката - за срещи виновник?


Имаш ли спомен за всеки нов ден,

който посрещаше с радост в очите,

защото се будеше сутрин до мен,

а нощем заспиваше с мен под звездите?


Имаш ли спомен, кажи, за жената,

която държеше във свойте ръце,

която пропъждаше в тебе тъгата

и милваше с нежност твойто лице?


Имаш ли спомен, а може би не?

Ако случайно си всичко забравил,

само попитай свойто сърце!

То ще ти каже какво си направил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...