22 апр. 2010 г., 21:44

Тъгата на спомена

878 0 3

Имаш ли спомен за малко градче,

с улички тeсни и кула с часовник?

За малък площад, като длан на ръце,

и мост над реката - за срещи виновник?


Имаш ли спомен за всеки нов ден,

който посрещаше с радост в очите,

защото се будеше сутрин до мен,

а нощем заспиваше с мен под звездите?


Имаш ли спомен, кажи, за жената,

която държеше във свойте ръце,

която пропъждаше в тебе тъгата

и милваше с нежност твойто лице?


Имаш ли спомен, а може би не?

Ако случайно си всичко забравил,

само попитай свойто сърце!

То ще ти каже какво си направил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...