Тъгата на спомена
Имаш ли спомен за малко градче,
с улички тeсни и кула с часовник?
За малък площад, като длан на ръце,
и мост над реката - за срещи виновник?
Имаш ли спомен за всеки нов ден,
който посрещаше с радост в очите,
защото се будеше сутрин до мен,
а нощем заспиваше с мен под звездите?
Имаш ли спомен, кажи, за жената,
която държеше във свойте ръце,
която пропъждаше в тебе тъгата
и милваше с нежност твойто лице?
Имаш ли спомен, а може би не?
Ако случайно си всичко забравил,
само попитай свойто сърце!
То ще ти каже какво си направил...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
