Тъгата на спомена
Имаш ли спомен за малко градче,
с улички тeсни и кула с часовник?
За малък площад, като длан на ръце,
и мост над реката - за срещи виновник?
Имаш ли спомен за всеки нов ден,
който посрещаше с радост в очите,
защото се будеше сутрин до мен,
а нощем заспиваше с мен под звездите?
Имаш ли спомен, кажи, за жената,
която държеше във свойте ръце,
която пропъждаше в тебе тъгата
и милваше с нежност твойто лице?
Имаш ли спомен, а може би не?
Ако случайно си всичко забравил,
само попитай свойто сърце!
То ще ти каже какво си направил...
© Евгения Георгиева All rights reserved.
