От себе си в нощта се скрих,
мъглата се разстила – сива.
Сред ромон на дъждеца – тих,
стъклото ми от пот изстива.
Под пръстите листата парят,
от жал сърцето се е свило!
И капки от сълзи изгарят,
следи по-черни от мастило!
Потрепват в тишината пръсти,
писалката по-здраво стискат,
словата да вредят чевръсти
и в ритъм да ги влеят искат!
От себе си в нощта се скрих,
просветва вън луната бледо,
словата ми редят се в стих,
тъгата пък... е мое кредо!
20.06.2017 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados