dianaxse (Diana Ahmakova)
7 4
27 nov 2022, 9:13

Тъгувам 

  Poesía » Otra
425 0 2

 

 

Тъгувам за родната си къща 

наклонената златна круша като мед

целувам далечината ме поглъща 

изправена под строй и ред.

И там гроздето посред зима 

червено е през живата плет 

някак в малката хралупа

подскача мишка с лед.

Тъгувам за родните поляни,

не орани и забравени без време,

а сред житата реещи се разпилени

ухае на топъл хляб и житно семе.

И там където децата се пързалят

надолу към стръмната пътека,

крясъци с найлоните и белотата

снежни прашинки веселба.

Тъгувам за бабините гозби

златните и ръце напукани

тъгувам за майчините струни

с любов нежно изсвирени.

И там където обичта остава 

като дълбок корен на дърво,

там където радостта ни сгрява

с малки искри рождество.

Тъгувам за бащината опора 

за мъничките спомени прибрани

за домашният уют под комина

за нагрятата до жар камина.

 

Диана Ахмакова

 

 25.11.2016г

© Diana Ahmakova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Връщането в миналото е памет.
  • Много е хубаво! Изпълнено с топли спомени и носталгия...
    Харесвам такива стихове, които ни връщат към миналото, към уюта на родния дом и ароматите, стоплящи душата...
Propuestas
: ??:??