Тъгувам
Тъгувам за родната си къща
наклонената златна круша като мед
целувам далечината ме поглъща
изправена под строй и ред.
И там гроздето посред зима
червено е през живата плет
някак в малката хралупа
подскача мишка с лед.
Тъгувам за родните поляни,
не орани и забравени без време,
а сред житата реещи се разпилени
ухае на топъл хляб и житно семе.
И там където децата се пързалят
надолу към стръмната пътека,
крясъци с найлоните и белотата
снежни прашинки веселба.
Тъгувам за бабините гозби
златните и ръце напукани
тъгувам за майчините струни
с любов нежно изсвирени.
И там където обичта остава
като дълбок корен на дърво,
там където радостта ни сгрява
с малки искри рождество.
Тъгувам за бащината опора
за мъничките спомени прибрани
за домашният уют под комина
за нагрятата до жар камина.
Диана Ахмакова
25.11.2016г
© Diana Ahmakova All rights reserved.
