Тъгувам
Тъгувам за родната си къща
наклонената златна круша като мед
целувам далечината ме поглъща
изправена под строй и ред.
И там гроздето посред зима
червено е през живата плет
някак в малката хралупа
подскача мишка с лед.
Тъгувам за родните поляни,
не орани и забравени без време,
а сред житата реещи се разпилени
ухае на топъл хляб и житно семе.
И там където децата се пързалят
надолу към стръмната пътека,
крясъци с найлоните и белотата
снежни прашинки веселба.
Тъгувам за бабините гозби
златните и ръце напукани
тъгувам за майчините струни
с любов нежно изсвирени.
И там където обичта остава
като дълбок корен на дърво,
там където радостта ни сгрява
с малки искри рождество.
Тъгувам за бащината опора
за мъничките спомени прибрани
за домашният уют под комина
за нагрятата до жар камина.
Диана Ахмакова
25.11.2016г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Diana Ahmakova Всички права запазени
