19 may 2017, 22:35

Тъгувам те...

Poesía » De amor

968 2 7

Тъгувам те с каприза на дете,
изгубило любимата играчка,
тъгувам те със порив на сърце,
туптящо във гърдите на глупачка.

Тъгувам те със жажда на лоза,
пресъхнала за капчица водичка,
тъгувам те с очите на сърна,
изплакала последната сълзичка.

Тъгувам те с нозете на душа,
пребродили самотните пустини,
тъгувам те със нежност на свила...
Оставям по гърба ти драскотини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nezemna (Неземна)

Благодаря ви Тошко, ще ме умориш, бе човек Какво вдъхновение те е нападнало, направо ме шашна) Почувствах се, като жената вамп, а всъщност съм тиха и скромна кокошчица! Винаги ме усмихваш

2017-05-22T10:14:07+03:00
TodorNikolov.1 (Todor Nikolov)

Ей, сестрице неземна!
Тук от къде си се взела кажи ми,
без душица на старо и младо да жалиш,
на мъжлетата праведни топло огнище стъкмили,
с негата по тебе семейните черги да палиш!?

2017-05-21T20:36:44+03:00
nezemna (Неземна)

Благодаря ви!

2017-05-20T20:18:03+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Харесах!

2017-05-20T19:12:22+03:00
Веси_Еси (Еси)

Браво!

2017-05-20T10:55:32+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0