16 dic 2005, 15:12

Тъй бял,тъй чист

  Poesía
925 0 0

 Не ще видите сълзите му,
не ще чуете вика му.
Само гълъб ще лети
тъй бял, тъй чист.

Ще лети той надалеч,
ще носи в себе си,
в сърцето свое,
свободата човешка.

И нощта ще се спусне,
като бездна тъмна,
над тялото самотно.
В прегръдка ще го вземе.

Но не търсете го вий
в земятя черна и
в прахта студена,
за бога,  не и там!

Търсето го в тревата,
планината, в душите
и сьрцата наши, защото
той бе безсмъртен, той бе герой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...