16 dic 2005, 15:12

Тъй бял,тъй чист

  Poesía
923 0 0

 Не ще видите сълзите му,
не ще чуете вика му.
Само гълъб ще лети
тъй бял, тъй чист.

Ще лети той надалеч,
ще носи в себе си,
в сърцето свое,
свободата човешка.

И нощта ще се спусне,
като бездна тъмна,
над тялото самотно.
В прегръдка ще го вземе.

Но не търсете го вий
в земятя черна и
в прахта студена,
за бога,  не и там!

Търсето го в тревата,
планината, в душите
и сьрцата наши, защото
той бе безсмъртен, той бе герой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...