Тъй далече

Мразя те! Обичам те!

Все след тебе тичам, все!

Мразя се, обричам се...

и отново търся теб!

Да, кървя отвътре,

а отвънка съм скала!

Плаче ми се, а не трябва!

Аз съм мъж, а ти - жена!

И зад бронята се крием,

ти си недостъпна крепост,

отвътре двама вием,

но не трябва, така е в любовта!

Стратегията си обмисляш,

наточваш острието

на думити си най- отровни,

що за отбрана са потребни.

Скрил съм се и аз зад мойта броня,

мълча, не ща да ти говоря!

Думите обмидлям, пиша,

понякога забравям и да дишам!

И всеки за война се готви,

жадува кръв и прясна плът!

Другият иска да приготви,

като канибал, за сетен път!

А помниш ли прегръдките

и как се смяхме,

как за ръцете хванати

вървяхме...

Помниш, но мълчиш!

За да не омекнеш!

Преди лютата ни битка

да не клекнеш!

А аз си спомням как те гледах през нощта,

завивах те и те целувах...

Помниш ли я гостенката - Любовта,

и безбройните искрици във очите?!

Помниш!...

Но егото е тъй голямо,

че да си признаеш

е още доста рано!

И мълчиш! Мълча и аз!

Думите засядат, нямам глас!

Ти! Мойта самодива!...

А сега си вещица свадлива!

Война! Започна вече!

Няма връщане назад,

докато някой не пострада!

А победата е тъй далече!

Започна!

Чуваш ли тръбата?!

Готви се войската -

на оръжие!

Думите най-остри въздуха раздират,

сърцето ловко те намират

и се спират,

в него, на дълбоко!

Следва залп от други думи!

Остри! Поразяващи до кръв!

Тръгват жлъч и злоба и разни други чуми!

Не трябва нищичко да оцелее!...

А мечтите плачат!

Сърцата ни кървят!

Егото не чува -

да мълчат!

И всеки страда

сам във свойта крепост!

Това е нашата награда

за тази глупава нелепост!