7.11.2024 г., 11:14

Тъй далече

406 1 0

Мразя те! Обичам те!

Все след тебе тичам, все!

Мразя се, обричам се...

и отново търся теб!

 

Да, кървя отвътре,

а отвънка съм скала!

Плаче ми се, а не трябва!

Аз съм мъж, а ти - жена!

 

И зад бронята се крием,

ти си недостъпна крепост,

отвътре двама вием,

но не трябва, така е в любовта!

 

Стратегията си обмисляш,

наточваш острието

на думити си най- отровни,

що за отбрана са потребни.

 

Скрил съм се и аз зад мойта броня,

мълча, не ща да ти говоря!

Думите обмидлям, пиша,

понякога забравям и да дишам!

 

И всеки за война се готви,

жадува кръв и прясна плът!

Другият иска да приготви,

като канибал, за сетен път!

 

А помниш ли прегръдките

и как се смяхме,

как за ръцете хванати

вървяхме...

 

Помниш, но мълчиш!

За да не омекнеш!

Преди лютата ни битка

да не клекнеш!

 

А аз си спомням как те гледах през нощта,

завивах те и те целувах...

Помниш ли я гостенката - Любовта,

и безбройните искрици във очите?!

 

Помниш!...

Но егото е тъй голямо,

че да си признаеш

е още доста рано!

 

И мълчиш! Мълча и аз!

Думите засядат, нямам глас!

Ти! Мойта самодива!...

А сега си вещица свадлива!

 

Война! Започна вече!

Няма връщане назад,

докато някой не пострада!

А победата е тъй далече!

 

Започна!

Чуваш ли тръбата?!

Готви се войската -

на оръжие!

 

Думите най-остри въздуха раздират,

сърцето ловко те намират

и се спират,

в него, на дълбоко!

 

Следва залп от други думи!

Остри! Поразяващи до кръв!

Тръгват жлъч и злоба и разни други чуми!

Не трябва нищичко да оцелее!...

 

А мечтите плачат!

Сърцата ни кървят!

Егото не чува -

да мълчат!

 

И всеки страда

сам във свойта крепост!

Това е нашата награда

за тази глупава нелепост!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...