Тъй е понякога в живота
Тъй е понякога в живота
О, сблъсквал съм се във живота
с една човешка суета:
отжигления от хомота,
не го е еня за света.
Отпуснеш ли се до жената
и сгрееш ли добре ръце,
продаваш си за миг душата,
показваш злото си сърце.
Забравяш прежни идеали.
Спатъхва дръзкия ти плам.
Забравяш своите другари
и глозгаш кокала си сам.
И твоите предишни думи
остават подли хитрини…
А битките ти със куршуми
за „егото“ ти са били!
И твоите велики цели
са само лозунги били…
За теб изгоди са донесли,
а пък за другите - беди!
И ти, със всички интриганти,
изстискваш своя капитал…
Ти търсиш постове брилянтни.
От баницата искаш дял!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
