20 may 2008, 21:55

"Тъжен час"

  Poesía
1K 0 1
 

 

Толкова съм тъжна в този час

и няма никого до мен сега...

Защо ли точно в този тъжен миг

го няма любимия човек до мен?

За да дойде той при мен,

да ме прегърне,

да ме целуне,

да ме успокои с нежния си глас...

 

 

Сълзите се стичат по лицето ми,

а съм сама,

сякаш съм проклета от съдбата...

Защо ли винаги на мен

се случват лошите неща...?

 

 

Но знам,

че ти ще дойдеш някой ден...

За да не съм сама...

И ще бъдеш винаги до мен

в трудните за мен моменти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много идейно и съдържателно....пипни римата малко ,макар че аз съм за това стихът да е такъв ,какъвто си го написала ти ,защото така е истинско...така си го почуствала

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...