May 20, 2008, 9:55 PM

"Тъжен час"

  Poetry
1K 0 1
 

 

Толкова съм тъжна в този час

и няма никого до мен сега...

Защо ли точно в този тъжен миг

го няма любимия човек до мен?

За да дойде той при мен,

да ме прегърне,

да ме целуне,

да ме успокои с нежния си глас...

 

 

Сълзите се стичат по лицето ми,

а съм сама,

сякаш съм проклета от съдбата...

Защо ли винаги на мен

се случват лошите неща...?

 

 

Но знам,

че ти ще дойдеш някой ден...

За да не съм сама...

И ще бъдеш винаги до мен

в трудните за мен моменти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много идейно и съдържателно....пипни римата малко ,макар че аз съм за това стихът да е такъв ,какъвто си го написала ти ,защото така е истинско...така си го почуствала

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...