20.05.2008 г., 21:55

"Тъжен час"

999 0 1
 

 

Толкова съм тъжна в този час

и няма никого до мен сега...

Защо ли точно в този тъжен миг

го няма любимия човек до мен?

За да дойде той при мен,

да ме прегърне,

да ме целуне,

да ме успокои с нежния си глас...

 

 

Сълзите се стичат по лицето ми,

а съм сама,

сякаш съм проклета от съдбата...

Защо ли винаги на мен

се случват лошите неща...?

 

 

Но знам,

че ти ще дойдеш някой ден...

За да не съм сама...

И ще бъдеш винаги до мен

в трудните за мен моменти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много идейно и съдържателно....пипни римата малко ,макар че аз съм за това стихът да е такъв ,какъвто си го написала ти ,защото така е истинско...така си го почуствала

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...