Толкова съм тъжна в този час
и няма никого до мен сега...
Защо ли точно в този тъжен миг
го няма любимия човек до мен?
За да дойде той при мен,
да ме прегърне,
да ме целуне,
да ме успокои с нежния си глас...
Сълзите се стичат по лицето ми,
а съм сама,
сякаш съм проклета от съдбата...
Защо ли винаги на мен
се случват лошите неща...?
Но знам,
че ти ще дойдеш някой ден...
За да не съм сама...
И ще бъдеш винаги до мен
в трудните за мен моменти...
© Диана Иванова Всички права запазени